Мануел Симеонов

Напоследък много нашумя “девойката”, рецитираща стихове по бельо. Бързо нарастващата посещаемост на блогът и, както и скандалното и необичайно съдържание бяха достатъчни причини момичето да получи покана в предването на Милен Цветков, където да получи още по-голяма популярност.

Не претендирам да разбирам от стихове, както и не чета такива в свободното си време, но личното ми мнение, е че нейните са лишени от всякакъв смисъл, мен такива теми и депресии ме вълнуваха в 6-7 клас, както и голяма част от наборите ми. Някои твърдят, че тя не е особено по-различна от фолкаджийките, които се разсъбличат колкото се може повече, показват си срамните области най-демонстративно, “УЖ” случайно и придобитата популярност използват, за да влязат в поредния Playboy. Може би това е следващата стъпка на Гери от Голи Думи. Кой знае. Лично аз се съмнявам, че бройката импресии ще спадне, ако ще да рецитира и новините на турски език от Канал 1. Авторката толкова държи на свободата на словото. Парадира с методите, до които и се е наложило да стигне, за да бъде “чута”. Защо тогава виждаме по 4-5 коментара на пост посетен от 500 човека? Къде са останалите, немодерирани коментари към това, което виждаме. Девойката показва какво има, а трие коментарите за тялото си.

Наистина ми става жал за горките посетители на младата дама. Ако стиховете ви допадат, евала, моето мнение не означава нищо. Само българина може да бъде така безсрамно привлечен от жена по бельо. Сякаш през живота си не е виждал такова нещо. Интересно ми е наистина, ако бях симпатична девойка на възраст от 20 до 25, щях само за спорта да се събличам по начина по който тя се съблича, без дори да рецитирам нищо. Щях да си мълча по 2-3 минути по бельо. Не вярвам да имаме разлика в посещаемостта, нали? :)

Като истински фен на първата част, много се зарадвах когато видях, че и втора част е излязла. Очаквах да е разочароваща, но останах много приятно изненадан. Пингвините отново са на ниво :)

Напоследък много се зарибих по този така комерсиален из целия свят, но не и в България Facebook. Оргомна мрежа, в която въпреки, че “уж” няма българи и 1 на 20 Българи са чували за него, аз все пак имам 150 приятели, което някак надминава всякакви очаквания за българските социални мрежи. Дори в Скайп имам по-малко приятели. Идеята е страхотна, доколкото разбрах от Nick някакъв 25 годишен е бил доскорошния собственик на тази огромна мрежа, но пък се бил оттеглил не много отдавна. Нещо ме мързя да търся повече информация по въпроса, а и не е това основната тема, когато човек говори за Facebook. Избягвайки хилядите Application-и, за които получавам покани ежедневно, и хилядите пъти, които ми се налага да цъкам ignore, всичко останало е много добре замислено. Дизайна е простичък, не налага никакъв определен стил и е перфектен за целта си. Факта, че можеш да коментираш абсолютно всичко, което се случва с твоите приятели, а не само техните снимки, е страхотно. Качеството и размера на снимките е слабо, но задоволително, при положение, че това не е сайта за онлайн галерии, а сайт за общуване между хората. Начин те да не губят връзка. Бях приятно изненадан да открия много стари познати, както и разни нови разбира се. За целта се сравняват данните на потребителите и Facebook сам ти предлага да добавиш някого през приложението People You May Know. Разбира се не са пропуснали тагването на снимки, настроения, но също така и информация за любимите ти филми, музика и какво ли още не. Изключително полезна и развлекателна част е това, че можеш да постнеш каквото си пожелаеш във Facebook, можеш да постнеш клипче от голяма част от портали като YouTube, също така можеш да постваш линкове, да организираш събития, на които са поканени само тези, които ти желаеш. Разбира се, ако си фен на нещо, било то футболен отбор или просто цици, можеш да се присъединиш към групата фенове. Може би единствените Applications, които ми хващат окото са Quiz-овете за филми, музика, които разбира се не са лишени от популярност. Сравняването на резултатите ми с тези на моите приятели само допълва функционалността на тези приложения. Това, което ме накара да обърна по-голямо внимание на Facebook, е начина, по който неусетно се превърна в една от най-посещаваните от мен страници всеки ден. Осъзнах, че дори в момент на тотална скука от всичко там винаги има нещо ново, което може да те задържи с часове.

За краткия ми престой в щатите разбрах, че 90% от американците имат Facebook и за тях това е основния начин на комуникация. Който разбира се е доста по-полезен от функционален от скайп, благодарение на всичките екстри, които идват с него. Там при всяко запознанство с някой човек, може би втори или трети въпрос е “Do you have Facebook?”, след което се измисля начин да се намерите чрез общ познат.

Social Network за прости хора, нали? Е, готин е :)

След дългия престой в щатите, известно количество мързел и някои ангажименти, е време блогването да започне. Първо искам да драсна 2 реда с хвалебствени слова към някои от блогърите на по 15-16 години, които наистина ме изумиха със статиите си, без да споменавам имена. Не осъзнавах потенциала на младото поколение по отношение на обществените, общочовешки и дори лични проблеми.

Явно е, че блогърите са голяма сила в българското интернет пространство. Все пак блоговете изместиха форумите, които си бяха нещо наистина велико. Не се имам за част от това голямо “семейство” блогъри, но пък това не ми пречи да драскам глупостите, които ми минават през главата от време на време.

Отношението ми към някои въпроси се промени след престоя ми в “Страната на неограничените възможности”, а по други се затвърди още повече. Българина си е българин навсякъде, нали така?Това е много готина тема, за която мисля да попиша малко глупости съвсем скоро.