Мануел Симеонов

Ще избегна да коментирам отново колко е нелеп факта, че БНТ или някоя друга национална телевизия не излъчва мачовете от Евро 2008. Колко глупаво е, че ако нямаш кабелна или пък твоя кабелен оператор не излъчва програмите на Диема, няма да имаш шанса да гледаш един от най-класните турнири по футбол в света.

Но има решение на проблема и той е –>> ТУК <<--. В страницата има инфо и за username и pass, но все пак нека улесним нещата:

user name: www.bgtelevizia.com

password: 212121

В крайна сметка трябва да гледаме позитивно на нещата и да се насладим на сравнително добрите (да не кажа най-добрите) коментатори от Диема+, за разлика от меко казано ужасните коментатори от Българската Национална Телевизия.

Ако имате проблем с горния стрийм на Диема+ можете да гледате мачовете от европейското без пароли и подобни глупости ТУК, но този стрийм работи само по времето на излъчване на мачовете, за разлика от другия, който предава постоянно Диема+ Online.

Няма как да пропусна да напиша няколко реда за единствения филм от всички, които гледах напоследък, за който има смисъл да се каже нещо. Пък и Кино секцията на блога се нуждае от начало.

Този филм определено ще раздвижи мозъчните ви клетки. Виден професор и ученик се опитват заедно да разгадаят мистерията на серийни убийства, свързани помежду си чрез математически символи. Не трябва да сте добър математик, за да разберете филма, но определено трябва да следите всяка минутка от него, за да схванете идеята.
Една наистина интригуваща продукция, която освен със оригинален сценарии може да ни радва и с добри актьори като Elijah Wood(да, това е онзи хобит от Властелинът на пръстените) и John Hurt. Не мога да пропусна да отбележа и двете готини мадами, които допринасят подобаващо за красотата на обстановката.
Повече информация и трейлър може да намерите тук. Определено си заслужава почти двата часа, но при мен лично минаха неусетно.
Моята лична оценка на филма е 8/10, а неочакваният край само допълни иначе доброто ми впечатление.

Преди около месец MULTIRAMA отвори врати в Пловдив. Разбира се събитието беше отразено, но след като посетих 2 пъти магазина останах доста впечатлен. Помещението е огромно с оглед на факта, че предлага само компютърна техника и консумативи, но пък изборът, който има е наистина богат. Продуктите са добре категоризирани, така че няма начин да не забележиш мониторите или лаптопите ако за това си отишъл. Персоналът е от хора, които явно разбират от това, което предлагат, защото бях значително по-удовлетворен от отговорите, които получих, отколкото от Техномаркет и Технополис. При интерес от моя страна към определен продукт веднага идват ненатрапчиво и любезно ми предлагат демонстрация как работи или повече информация. След третото посещение на магазина е твърде вероятно да ми писне всичкото това внимание, но все пак няма как да не отбележа добрия стандарт на обслужването.
Голямо впечатление ми направиха и цените. Имаше около 10тина продукта на промоция, които бяха най-достъпните монитори, преносими компютри и др., но наистина бяха и на достъпни цени!
Техниката, която не е в промоция, също не е далече от промоционалните цени. Препоръчвам магазина на всеки, намира се във сравнително новия форум Тракия на втория етаж.

Като всеки, преминал през тежките изпитания на първи курс, вече във втори курс и на мен ми дойде идеята да скоча в кюпа с всички студенти заминаващи на бригада в Америка за сезонна работа през лятото.
Посетих няколко агенции, разконспирирах няколко от мениджърите, които определено не са за подобни позиции и никога няма да ме убедят, че трябва да замина с тяхната агенция. Може би съм прекалено мнителен или пък недоверчив, но дотук вярвам, че това само ме е довело до по-добро. Посъветвах се с по-опитни от мен приятели и познати и реших да се спра на най-голямата и известна агенция в България наречена Usit Colours.
Служителят в офиса им беше далеч по-убедителен от останалите, а може би фактите и числата бяха в негова полза, но той успя да ме убеди в това, че Usit са най-надеждната агенция за бригади в Щатите. Подписахме договор, разбира се след като постигнах консенсус с приятелите ми по темата и се започна дългото обикаляне. Цялата процедура никак не е кратка, единственото предимство е факта, че всичката документация е разбита на около 10тина посещения и едно или повече интервюта за работа в София. В крайна сметка уредихме всичко и времето неусетно се изниза. Останаха само 2 седмици до заминаването ми на 17 юни. И аз все още не мога да осъзная, че няма да бъда близо 4 месеца в родната България.
Града, в който ще работя е Louisville в щата Kentucky,

а работната позиция, която ще заема е спасител на басейн. Знам какво си мислят почти всички, но като един достатъчно информиран човек по темата искам да подчертая, че работата не е толкова лесна и проста, свързана е с много отговорности и в крайна сметка си е работа. Надявам се, че макар и не чак толкова крещящ с американските глупости щата Кентъки би могъл да ми покаже голяма част от американското чудо и техния начин на живот. В крайна сметка, колкото и да не харесвате “тъпите американци” и държавата им, съм убеден, че никой не би пропуснал възможността да отиде да разгледа един напълно различен и нов свят.

Честит празник на всички деца и възрастни, които все още се чувстват като деца. За мен това винаги ще остане един важен ден, което може би се дължи на моите родители. Те винаги са го правили специален и освен подарък, съм бил удостояван с цял ден веселба наляво и надясно. После пораснах и всички тези неща за веселия празник останаха като светъл спомен от моето детство.
През последните няколко години немалко пъти съм изпадал в спор с родителското тяло относно разни решения и как вече съм на 20 и мога сам да преценям нещата за себе си. Доста пъти съм им намеквал и показвал това, но в крайна сметка спора завършва с “Ти винаги ще си останеш нашето малко дете!“. Обаче дойде ли първият ден от юни месец и аз потърся от тях полагаемото за празника, техният отговор е “Какъв празник, ти вече си голям.” подсилен с лека усмивка. Но в крайна сметка винаги съм получавал дължимата честитка и почит като единственото дете(макар и на 20) в къщата и дори за онези 5 минутки аз все още се чувствам като малкото момче на мама и на татко и хиляди спомени напират в главата ми.

Не е важно дали си на 2, на 3 или на 30, важно е как самия ти се чувстваш. Винаги ще има кой да ти се радва на празника и да те смята все още за своето малко детенце, пък дори и да не ти го казва. Празника не е само за децата, а и за възрастните – нека и те не забравят времето когато и те са били малки и колко весел е бил за тях този ден.