Честит празник на всички деца и възрастни, които все още се чувстват като деца. За мен това винаги ще остане един важен ден, което може би се дължи на моите родители. Те винаги са го правили специален и освен подарък, съм бил удостояван с цял ден веселба наляво и надясно. После пораснах и всички тези неща за веселия празник останаха като светъл спомен от моето детство.
През последните няколко години немалко пъти съм изпадал в спор с родителското тяло относно разни решения и как вече съм на 20 и мога сам да преценям нещата за себе си. Доста пъти съм им намеквал и показвал това, но в крайна сметка спора завършва с “Ти винаги ще си останеш нашето малко дете!“. Обаче дойде ли първият ден от юни месец и аз потърся от тях полагаемото за празника, техният отговор е “Какъв празник, ти вече си голям.” подсилен с лека усмивка. Но в крайна сметка винаги съм получавал дължимата честитка и почит като единственото дете(макар и на 20) в къщата и дори за онези 5 минутки аз все още се чувствам като малкото момче на мама и на татко и хиляди спомени напират в главата ми.

Не е важно дали си на 2, на 3 или на 30, важно е как самия ти се чувстваш. Винаги ще има кой да ти се радва на празника и да те смята все още за своето малко детенце, пък дори и да не ти го казва. Празника не е само за децата, а и за възрастните - нека и те не забравят времето когато и те са били малки и колко весел е бил за тях този ден.