Да ни е Честита Новата 2009 година! Дано да донесе на всички ни само хубави емоции и да бъде поне с малко по-добра от 2008. Нали за този прословут прогрес всички се борим.
Пък и нали краят е 2012, този така известен край. Няма как последните няколко годинки да не са хубави =)
Един от най-светлите празници в годината почти дойде и заслужава да бъде почетен от всеки. Колкото и да ми се гади понякога от светлинките навсякъде и забързаните за подаръци хора, приповдигнатото настроение може би си заслужава. Още повече Коледа е един от малкото семейни празници, в които всички са длъжни да почетат семейните обичаи и да седнат на масата на Бъдни вечер като едно семейство. Мен ме е обхванала “коледна депресия”, може би ми липсва да съм отново на 10 и да очаквам с огромно нетърпение да дойде края на декември, когато под елхата са ме чакали подаръци.
Може пък да погледам някое коледно филмче по телевизията да си припомня какво е било. Да се надяваме, че Дядо Коледа ще посети дори и тези, които са били малко непослушни през годината. Пък останалото си зависи от нас. Защото както са казали с различни думи един куп хора, чийто имена не знам (освен Джони, разбира се) човек трябва да гледа ведро и да продължава напред, защото няма невъзможни неща =)
Днес , първи декември, е световният ден за борба със СПИН. Навсякъде по света се влагат милиони в Антиспин кампании, които да покажат на хората няколко основни неща:
1. Спина е ужасна болест, една от малкото, за които човекът все още не е намерил лекарство.
2. Предпазването от СПИН е много важно! Раздаването на презервативи е само малка част от кампанията, която цели да предпази и информира младежите, че тази толкова лесна превантивна мярка намаля до голяма степен риска от заразяване.
3. Хората болни от СПИН също са хора и една малка грешка не бива да ги белязва за остатъка от живота им.
Не бъдете роби на собствените си грешки цял живот. Използвайте презерватив! АнтиСПИН кампанията е една от най-големите по цял свят! Хиляди известни личности участват в концерти, предавания и срещи с цел вниманието на всички да бъде привлечено. Може би има защо, може би заслужава и вашето внимание.
Напоследък много нашумя “девойката”, рецитираща стихове по бельо. Бързо нарастващата посещаемост на блогът и, както и скандалното и необичайно съдържание бяха достатъчни причини момичето да получи покана в предването на Милен Цветков, където да получи още по-голяма популярност.
Не претендирам да разбирам от стихове, както и не чета такива в свободното си време, но личното ми мнение, е че нейните са лишени от всякакъв смисъл, мен такива теми и депресии ме вълнуваха в 6-7 клас, както и голяма част от наборите ми. Някои твърдят, че тя не е особено по-различна от фолкаджийките, които се разсъбличат колкото се може повече, показват си срамните области най-демонстративно, “УЖ” случайно и придобитата популярност използват, за да влязат в поредния Playboy. Може би това е следващата стъпка на Гери от Голи Думи. Кой знае. Лично аз се съмнявам, че бройката импресии ще спадне, ако ще да рецитира и новините на турски език от Канал 1. Авторката толкова държи на свободата на словото. Парадира с методите, до които и се е наложило да стигне, за да бъде “чута”. Защо тогава виждаме по 4-5 коментара на пост посетен от 500 човека? Къде са останалите, немодерирани коментари към това, което виждаме. Девойката показва какво има, а трие коментарите за тялото си.
Наистина ми става жал за горките посетители на младата дама. Ако стиховете ви допадат, евала, моето мнение не означава нищо. Само българина може да бъде така безсрамно привлечен от жена по бельо. Сякаш през живота си не е виждал такова нещо. Интересно ми е наистина, ако бях симпатична девойка на възраст от 20 до 25, щях само за спорта да се събличам по начина по който тя се съблича, без дори да рецитирам нищо. Щях да си мълча по 2-3 минути по бельо. Не вярвам да имаме разлика в посещаемостта, нали? :)
Като истински фен на първата част, много се зарадвах когато видях, че и втора част е излязла. Очаквах да е разочароваща, но останах много приятно изненадан. Пингвините отново са на ниво :)
Напоследък много се зарибих по този така комерсиален из целия свят, но не и в България Facebook. Оргомна мрежа, в която въпреки, че “уж” няма българи и 1 на 20 Българи са чували за него, аз все пак имам 150 приятели, което някак надминава всякакви очаквания за българските социални мрежи. Дори в Скайп имам по-малко приятели. Идеята е страхотна, доколкото разбрах от Nick някакъв 25 годишен е бил доскорошния собственик на тази огромна мрежа, но пък се бил оттеглил не много отдавна. Нещо ме мързя да търся повече информация по въпроса, а и не е това основната тема, когато човек говори за Facebook. Избягвайки хилядите Application-и, за които получавам покани ежедневно, и хилядите пъти, които ми се налага да цъкам ignore, всичко останало е много добре замислено. Дизайна е простичък, не налага никакъв определен стил и е перфектен за целта си. Факта, че можеш да коментираш абсолютно всичко, което се случва с твоите приятели, а не само техните снимки, е страхотно. Качеството и размера на снимките е слабо, но задоволително, при положение, че това не е сайта за онлайн галерии, а сайт за общуване между хората. Начин те да не губят връзка. Бях приятно изненадан да открия много стари познати, както и разни нови разбира се. За целта се сравняват данните на потребителите и Facebook сам ти предлага да добавиш някого през приложението People You May Know. Разбира се не са пропуснали тагването на снимки, настроения, но също така и информация за любимите ти филми, музика и какво ли още не. Изключително полезна и развлекателна част е това, че можеш да постнеш каквото си пожелаеш във Facebook, можеш да постнеш клипче от голяма част от портали като YouTube, също така можеш да постваш линкове, да организираш събития, на които са поканени само тези, които ти желаеш. Разбира се, ако си фен на нещо, било то футболен отбор или просто цици, можеш да се присъединиш към групата фенове. Може би единствените Applications, които ми хващат окото са Quiz-овете за филми, музика, които разбира се не са лишени от популярност. Сравняването на резултатите ми с тези на моите приятели само допълва функционалността на тези приложения. Това, което ме накара да обърна по-голямо внимание на Facebook, е начина, по който неусетно се превърна в една от най-посещаваните от мен страници всеки ден. Осъзнах, че дори в момент на тотална скука от всичко там винаги има нещо ново, което може да те задържи с часове.
За краткия ми престой в щатите разбрах, че 90% от американците имат Facebook и за тях това е основния начин на комуникация. Който разбира се е доста по-полезен от функционален от скайп, благодарение на всичките екстри, които идват с него. Там при всяко запознанство с някой човек, може би втори или трети въпрос е “Do you have Facebook?”, след което се измисля начин да се намерите чрез общ познат.
Social Network за прости хора, нали? Е, готин е :)
След дългия престой в щатите, известно количество мързел и някои ангажименти, е време блогването да започне. Първо искам да драсна 2 реда с хвалебствени слова към някои от блогърите на по 15-16 години, които наистина ме изумиха със статиите си, без да споменавам имена. Не осъзнавах потенциала на младото поколение по отношение на обществените, общочовешки и дори лични проблеми.
Явно е, че блогърите са голяма сила в българското интернет пространство. Все пак блоговете изместиха форумите, които си бяха нещо наистина велико. Не се имам за част от това голямо “семейство” блогъри, но пък това не ми пречи да драскам глупостите, които ми минават през главата от време на време.
Отношението ми към някои въпроси се промени след престоя ми в “Страната на неограничените възможности”, а по други се затвърди още повече. Българина си е българин навсякъде, нали така?Това е много готина тема, за която мисля да попиша малко глупости съвсем скоро.
Ще избегна да коментирам отново колко е нелеп факта, че БНТ или някоя друга национална телевизия не излъчва мачовете от Евро 2008. Колко глупаво е, че ако нямаш кабелна или пък твоя кабелен оператор не излъчва програмите на Диема, няма да имаш шанса да гледаш един от най-класните турнири по футбол в света.
Но има решение на проблема и той е –>> ТУК <<--. В страницата има инфо и за username и pass, но все пак нека улесним нещата:
user name: www.bgtelevizia.com
password: 212121
В крайна сметка трябва да гледаме позитивно на нещата и да се насладим на сравнително добрите (да не кажа най-добрите) коментатори от Диема+, за разлика от меко казано ужасните коментатори от Българската Национална Телевизия.
Ако имате проблем с горния стрийм на Диема+ можете да гледате мачовете от европейското без пароли и подобни глупости ТУК, но този стрийм работи само по времето на излъчване на мачовете, за разлика от другия, който предава постоянно Диема+ Online.
Няма как да пропусна да напиша няколко реда за единствения филм от всички, които гледах напоследък, за който има смисъл да се каже нещо. Пък и Кино секцията на блога се нуждае от начало.
Този филм определено ще раздвижи мозъчните ви клетки. Виден професор и ученик се опитват заедно да разгадаят мистерията на серийни убийства, свързани помежду си чрез математически символи. Не трябва да сте добър математик, за да разберете филма, но определено трябва да следите всяка минутка от него, за да схванете идеята.
Една наистина интригуваща продукция, която освен със оригинален сценарии може да ни радва и с добри актьори като Elijah Wood(да, това е онзи хобит от Властелинът на пръстените) и John Hurt. Не мога да пропусна да отбележа и двете готини мадами, които допринасят подобаващо за красотата на обстановката.
Повече информация и трейлър може да намерите тук. Определено си заслужава почти двата часа, но при мен лично минаха неусетно.
Моята лична оценка на филма е 8/10, а неочакваният край само допълни иначе доброто ми впечатление.
